1. Въведение в оценката на риска за здравето и безопасността
2. Определение за оценка на риска
3. Какво е квалитативна оценка на риска
4. Какво представлява количествената (кантитативна) оценка на риска
5 Разлика между качествен и количествен анализ на риска
6. Какво представлява матрицата на риска за здравето и безопасността
7. Йерархия на контролите
8. Управление на риска
9. Какво е поведенческа безопасност
10. Система „Мисли безопасно, действай безопасно
11. Система за стоп карти (Stop card)
1. Въведение в оценката на риска за здравето и безопасността
Оценката на риска за здравето и безопасността (или просто „оценка на риска“) е съществена част от всеки бизнес. Оценката на риска излага в писмен вид какви опасности (причини за вреда) съществуват на вашето работно място, каква вреда могат да причинят, кой може да бъде увреден и колко сериозна може да бъде вредата. Тя също така посочва какви предпазни мерки можете да предприемете, за да предотвратите вредата, и колко значителни трябва да бъдат тези предпазни мерки.
Оценката на риска е начин за работодателите да документират и контролират рисковете, които могат да навредят на служителите. Оценките на риска помагат на работодателите да идентифицират опасностите и рисковете на работното място. Те им помагат да намалят тези рискове и да се уверят, че те никога няма да причинят вреда на служителите.
България е на второ място в европейския съюз по брой фатални трудови злополуки. Загубените календарни дни от трудови злополуки са общо 173 947.
Във връзка с европейската интеграция е налице значително увеличаване на нормативната уредба в областта на здравето и безопасността. По закон работодателите са задължени да извършват оценка на риска и да изготвят безопасни системи за работа, за да гарантират здравето и безопасността на своите служители и на други лица, които могат да бъдат засегнати от техните работни дейности.
2. Определение за оценка на риска
Оценката на риска е процесът, чрез който идентифицирате опасностите и решавате дали предприемате разумни мерки за техния контрол.
Оценката на риска включва идентифициране на опасностите и оценка на риска.
Целта е да се отстрани рискът или да се намали до приемливо ниво.
Законът изисква от работодателя да извърши оценка на риска за всички работни дейности. Оценката трябва да разглежда всички работни дейности, включително и тези, които не са били оценени преди това.
Оценката на риска трябва да вземе предвид всички съответни опасности, независимо дали те са работни дейности или не, и дали представляват риск за здравето и безопасността.
Добрата оценка на риска трябва не само да идентифицира потенциалните опасности, но и да разгледа начините за тяхното контролиране.
Когато не е възможно да се премахнат рисковете, трябва да се предприемат стъпки за тяхното намаляване, доколкото това е разумно осъществимо.
Оценката трябва да определи предпазните мерки и процедурите, необходими за минимизиране на рисковете.
Ако служителите не участват в оценката на риска, е малко вероятно те да разберат или да приемат някое от взетите решения.“
3. Какво представлява квалитативна (qualitative) оценка на риска (оценка по качествени показатели)
Качественият анализ на риска е процесът на оценяване или точкуване на риска въз основа на възприемането на сериозността и вероятността на последствията от него от страна на дадено лице. Целта на качествения анализ на риска е да се изготви кратък списък на рисковете, които трябва да бъдат приоритизирани пред останалите.
Качественият анализ на риска най-добре се описва като първата линия на защита на ръководителя на проекта срещу рискове. Той помага да се отсеят потенциалните нарушители на успеха на проекта, включително рисковете, които е малко вероятно да причинят сериозни вреди на проекта. Като се насочва първо към най-опасните рискове, анализът на риска в управлението на проекти става по-ефективен и ръководителите на проекти могат да разпределят времето и ресурсите си по-ефективно.
Квалитативната оценка на риска е систематичен, рейтингов подход за оценка на риска, който може да се използва от хора, работещи в различни сектори.
При квалитативна оценка на риска рисковете се оценяват в зависимост от възприетата вероятност и сериозност. Квалитативна оценка на риска е рейтингова и не включва цифрови измервания в точни числа на вероятността, честотата на настъпване и тежестта на последствията.
Качествената оценка на риска идентифицира, оценява и класифицира рисковете в съответствие със следните категории:
Сериозност – сериозността на последствията в случай на настъпване на дадено събитие. Това понякога се нарича „тежест на последствията“.
Вероятност – вероятността за настъпване. Понякога се нарича „вероятност за последствие“.
След това категориите се комбинират, за да се формира един цифров „рейтинг на риска“.
Подходът за качествена оценка на риска е метод на здравия разум, който може успешно да се прилага в широк спектър от ситуации.
Квалитативният риск е риск, който може да бъде идентифициран, измерен и контролиран от ръководството.
Пример за квалитативни оценявани рискове:
Например, когато служител се подхлъзне на мокър под, мокрият под е риск. Подхлъзването на служителя също е риск. Той може да бъде контролиран чрез поставяне на предупредителни знаци около мокрия под и предоставяне на нехлъзгащи се обувки на служителите.
4. Какво представлява количествената (quantitative) оценка на риска (оценка по количествени показатели)
Като част от цялостния процес на количествено управление на риска, количественият анализ на риска е процес на изчисляване на риска въз основа на събраните данни. Целта на количествения анализ на риска е да се уточни допълнително колко ще струва на бизнеса въздействието на риска. Това се постига, като се използва вече известното, за да се предвиди или оцени даден резултат.
Количественият анализ на риска включва изчисляване и сравняване на рисковете. Това
помага да се определят приоритетите и да се реши колко сериозна е дадена опасност.
Количествена оценка на риска:
– Извършва се, когато:
– Рискът от опасността е известен или може да бъде изчислен.
– Числата могат да се използват ефективно.
– Съществува проста връзка между причина и следствие.
– Рискът е непрекъснат.
– Рискът възниква за кратки периоди от време.
– Вероятно е рискът да възникне.
– Съществува разумна възможност за идентифициране на причината.
– Вероятно е рискът да се прояви в рамките на няколко случая.
– Рискът се проявява през дълги периоди от време.
– Връзката между причината и следствието може да се опише с математическа формула.
Пример за количествени рискове
Риск = Вероятност за настъпване х Последици
Например рискът от товарен автомобил да блъсне пешеходец е: (вероятност за възникване) x (последица)
За да бъдат данните подходящи за количествен анализ на риска, те трябва да са били изследвани за дълъг период от време или да са били наблюдавани в множество ситуации. Например, през последните пет проекта оборудване тип А се е разваляло след 7 часа употреба. С тази информация може да се предположи, че ако даден проект изисква от работниците да използват оборудване тип А в продължение на 8 часа, то има 100 % вероятност то да се повреди.
Количествената оценка на риска (КОР) е вид оценка на риска, при която рискът се изчислява в пари, човешки живот, околна среда, качество и т.н. При количествената оценка на риска често се използват вероятностни разпределения за изчисляване на точни стойности на риска.
Промяна във възприемането на даден риск – пример: В резултат на тази промяна е възможно да възникне риск, който да бъде възприет като рисков: Първоначално на липсата на предпазни ограждения на машините е дадена ниска оценка на риска, но след като са се случили няколко почти липсващи произшествия, свързани с опасността, ръководителят на проекта смята, че оценката на риска трябва да бъде поне средна.
Идентифициран е нов риск – Пример: При започване на проекта оборудването е било в добро състояние. Единственият риск, който ръководителят на проекта можеше да идентифицира по това време, беше липсата на подходящо обучение, тъй като повечето от работниците не знаеха как да използват оборудването безопасно. Ръководителят на проекта бързо организира обучение на работниците по безопасност на оборудването. Въпреки това, когато работниците започнали да използват оборудването по-често, ръководителят на проекта забелязал, че то вече не е в добро състояние и скоро може да се повреди.
5 .Разлика между качествен и количествен анализ на риска
Основната разлика между качествения и количествения анализ на риска е основата за оценка на рисковете. Както беше споменато по-рано, качественият анализ на риска се основава на възприятието или преценката на дадено лице, докато количественият анализ на риска се основава на проверени и конкретни данни.
Друга разлика е в стойностите, свързани с рисковете. При качествения анализ на риска тази стойност е рейтингът или оценката на риска. Един риск може да бъде оценен като „Нисък“ или да му бъде дадена оценка 1, за да се посочи, че рискът не изисква незабавно внимание. При количествения анализ на риска стойността, свързана с риска, често е в проценти и показва вероятността рискът да настъпи или да предизвика определен негативен ефект върху целите на проекта.
Кога да се извършва качествен (квалитативен) и количествен (кантитативен) анализ на риска?
Като общо правило ръководителите на проекти трябва винаги да извършват качествен анализ на риска в началото на всеки проект. Освен това, тъй като извършването на качествен анализ на риска е сравнително лесно, бързо и евтино, той може да бъде направен по всяко време на проекта или когато ръководителят на проекта прецени, че е необходимо. Качественият анализ на риска трябва да се извършва и когато има промяна във възприемането на даден риск както и когато е идентифициран нов риск.
Количественият анализ на риска трябва да се извършва, когато има голямо количество данни за риска и неговото въздействие и когато качественият анализ на риска трябва да бъде потвърден. Тъй като извършването на количествен анализ на риска и количествена оценка на риска може да бъде трудно и отнемащо време, то не се препоръчва от повечето ръководители на проекти, освен ако безопасността на проекта не зависи от точните оценки на риска. В тези среди извършването на количествен анализ на риска може да се изисква от закона или от заинтересованите страни по проекта.
6. Какво представлява матрицата за оценка на риска за здравето и безопасността
Матрицата на риска за здравето и безопасността е систематичен метод за оценка на нивата на опасност и риск за всички идентифицирани опасности.
Матрицата на риска за здравето и безопасността се използва в процеса на оценка на риска за здравето и безопасността.
Матрицата на риска е инструмент, който ви позволява да оценявате и определяте количествено рисковете по структуриран и систематичен начин. Количествена оценка на риска (КОР) е, когато се оценява нивото на риска за всяка опасност. Матрицата на риска осигурява структурирана рамка за този процес и е особено полезна при оценяване на рисковете в сложни или непознати ситуации.
При оценката на риска се използва матрица на риска за здравето и безопасността. Матрицата представлява двуизмерна таблица, в която горният ред е опасността, а долният ред – контролните мерки.
Матрицата на риска е таблица, чиито редове изразяват ефектите (последиците) от опасни инциденти, а колоните представят вероятността за тяхното възникване. Умножението на тези две стойности дава риска (или опасността).
Матрицата на риска за здравето и безопасността се използва при качествена оценка на риска. Качествената оценка на риска се използва, когато рискът не може да бъде измерен с числа.
Качествена оценка на риска е необходима, когато рискът не може да бъде измерен с числа.
Опасност – риск – контрол
Висок – Минимален – Няма контрол
Нисък – значителен – контрол
Висок – значителен – контрол
Нисък – минимален – контрол
7. Йерархията на контролите
Йерархията на контрола е система, която се използва за контрол или управление на опасностите.
Йерархията работи, като установява кои контролни мерки трябва да се прилагат първо.
Йерархията на контролите е методология, която подрежда контролите според тяхната ефективност. Контролите на върха на Йерархията на контролите (т.е. най-ефективните) се въвеждат първи, следвани от следващите по ефективност и т.н., докато се приложат най-малко ефективните контроли.
Йерархията е следната:
1. Елиминиране (елиминиране на риска)
2. Изолиране или заместване или инженеринг (намаляване на риска чрез технологична система)
3. Административен контрол (Ниско ниво на защита и по-малко надежден контрол.
Използвайте административни действия, за да сведете до минимум излагането на опасностите и да намалите нивото на вредата).
4. лични предпазни средстваНиско ниво на защита и най-малко надежден контрол. използвайте лични предпазни средства, за да предпазите хората от вреда.
Елиминиране:
Най-добрият начин да подобрите безопасността на работното си място е да елиминирате опасността.
Примери:
Дихателни пътища: Определете дали работното ви място се нуждае от опасен химикал или частици за постигане на желания резултат. Ако отговорът е „не“, премахнете продукта, който представлява заплаха.
Излагане на кожата: Премахнете химикалите, които могат да предизвикат опасна кожна реакция.
Работа на височина: Изпълнявайте задачите, когато е възможно, на нивото на земята, вместо да работите от високо.
Заместване:
Ако не можете да отстраните опасността при източника ѝ, проверете дали можете да я замените с по-безопасен вариант.
Пример:
Заместете токсичен химикал с нетоксично решение (напр. бои с ниско съдържание на ЛОС – летливи органични съединения).
Изолиране
Изолирайте опасността. Например:
– Използвайте бетонни бариери, за да отделите пешеходците и служителите от подвижната инсталация.
– използвайте дистанционно управление за управление на машините
– монтирайте предпазни огради около отвори
Инженерен контрол:
Третият най-ефективен начин да се предпазите от дадена опасност е като приложите инженерен контрол – с други думи, система, която ви помага да се изолирате от опасността.
Примери:
Работа на височина: Монтирайте предпазни ограждения и капаци на дупките.
Дихателни пътища: Увеличете вентилацията с вентилатори или въздуховоди за опасностите в помещенията. Въведете система за контрол на праха, която използва вода за утаяване на частиците на земята при опасности на открито.
Експозиция на кожата: Въведете прозрачна бариера между работното място и опасността, за да сведете до минимум риска от пръскане с химикали.
Административен контрол:
Ако не можете да приложите инженерно решение, ще трябва да въведете административен контрол. Административният контрол може да включва предупредителни етикети, актуализиране на фирмените политики и прилагане на програми за обучение.
Примери:
Работа на височина: Посетете обучение за работа на височина.
Дихателни пътища: Намалете излагането си на опасността чрез увеличаване на почивките между работите, добавяне на допълнителен персонал към дадена задача и споделяне на работата.
Експозиция на кожата: Уверете се, че сте прочели листовката за безопасност на химикалите, с които работите, за да разберете техните рискове.
Електрическа опасност: Използвайте система за блокиране/изключване, за да се уверите, че няма енергиен източник.
Намалете риска, като използвате лични предпазни средства (ЛПС)
Личните предпазни средства се отнасят до всичко, което служителите използват или носят, за да сведат до минимум рисковете за тяхното здраве и безопасност. Личните предпазни средства включват, но не се ограничават до следното:
антифони и тапи за уши
предпазни очила
респиратори
маски за лице
твърди шапки
предпазни колани
ръкавици
престилки
облекло с висока видимост
защитни очила
костюми за тяло
защитни обувки
слънцезащитни продукти
8. Управление на риска
Управлението на риска е процесът на идентифициране, оценяване и контролиране на заплахите за активите на организацията. Заплахите за активите на организацията могат да бъдат под формата на природни бедствия, аварии, саботаж, кражба, измама или умишлено нападение.
Управлението на риска дава възможност на организацията да приоритизира своите рискове и да планира подходящи стратегии за минимизиране на въздействието на нещастните случаи.
Въпреки че нито един план за сигурност не може напълно да елиминира риска, ефективните стратегии за управление на риска могат значително да намалят вероятността от възникване на неблагоприятни събития.
Процесът на управление на риска е средство за идентифициране, оценяване и контролиране на риска.
Процесът на управление на риска може да бъде разделен на пет стъпки, които са:
1. Идентифициране на опасностите и рисковете
2. Оценяване на рисковете
3. Вземане на решение какво да се направи по отношение на рисковете
4. Предприемане на действия за намаляване на рисковете
5. Преглед на процеса на управление на риска
В предишния пример с йерархията на контролите разгледайте различните варианти на контрол и изберете контролите, които най-ефективно елиминират опасността или, ако елиминирането не е практически възможно, минимизират риска при дадените обстоятелства. Намаляването на риска може да включва единична контролна мярка или комбинация от различни контролни мерки, които работят заедно, за да осигурят най-високото ниво на разумно приложима защита.
Като работодател трябва да се консултирате със служителите си и с техните представители по безопасност и здраве, ако има такива, когато вземате решение за контрол на риска.
9. Какво представлява поведенческата безопасност
Безопасността, основана на поведението (ББП), е систематичен подход към управлението на безопасността. Той се основава на разбирането, че опасните действия се дължат на опасно поведение.
Безопасността, основана на поведението (BBS), е метод, използван за проектиране на присъщо по-безопасни работни места. Терминът „по същество по-безопасно“ означава работно място, на което рискът от възникване на злополуки и наранявания е значително намален, тъй като опасностите са намалени или премахнати, или са въведени инженерни мерки за контрол.
Безопасност, основана на поведението (ББП), е проактивен подход към здравето и безопасността на работното място. Той се фокусира върху поведението на хората въз основа на предположението, че хората действат по различен начин, когато са наблюдавани, в сравнение с тези, които не са наблюдавани.
BBS се стреми да създаде култура, в която безопасността е на преден план в съзнанието на хората и че безопасността е вградена в начина, по който се извършва работата.
Безопасността, основана на поведението (BBS), е метод за контрол на рисковете, които служителите поемат на работното място.
BBS има за цел да предотвратява злополуки и да насърчава безопасна и здравословна работна среда чрез справяне с опасни действия и опасни условия.
Културата на безопасност е тази, при която всеки човек поема отговорност за собствената си безопасност и за безопасността на другите.
ББС в организацията е свързана с промяна на основни работни практики и нагласи.
ББС не е универсална за всички.
В резюме поведенчески базираната безопасност (BBS) е методология, използвана за управление на безопасността. BBS се фокусира върху начина, по който хората се държат в рамките на организацията, и върху взаимодействията, които те имат със заобикалящата ги среда.
BBS се фокусира върху поведението. Тя задава въпроса как действията на служителите допринасят за безопасността на другите и как средата влияе върху безопасното поведение.
Използването на BBS и поведенчески инструменти за безопасност може да доведе до намаляване на нараняванията на работното място, заболяванията, смъртните случаи и материалните щети.
10. Какво е системата „Мисли безопасно, действай безопасно““ (Think Safe Act Safe)
„Мисли безопасно, действай безопасно“ (TSSA) е програма за безопасност, основана на поведенческа психология. Програмата Think Safe Act Safe е разработена като проактивна програма за безопасност, основана на убеждението, че хората се учат най-добре от примера. Програмата има за цел да внедри култура на безопасни практики, като насърчава служителите и изпълнителите да поемат отговорност за собствената си безопасност и за безопасността на другите.
Програмата насърчава проактивния подход към безопасността на работното място и подчертава, че безопасното поведение е също толкова важно, колкото и безопасното оборудване.
Think Safe Act Safe е програма за безопасност, базирана на поведението, разработена от DuPont. Тази програма се основава на принципа, че повечето злополуки са причинени от опасни действия. Резултатите на DuPont в областта на безопасността са сравнително слаби до 1986 г., когато компанията започва да се фокусира върху безопасността. През 1987 г. DuPont започва обучение по безопасност, основано на поведенческо управление на безопасността.
Програмата имаше за цел да промени поведението на служителите чрез насърчаване на положително, а не на отрицателно поведение на работното място. Програмата „Мисли безопасно, действай безопасно“ идентифицира опасни действия. Небезопасните действия се установяват чрез наблюдение, с напътствия и обратна връзка.
Програмата идентифицира и безопасни действия, които насърчават служителите да действат безопасно. Служителите се награждават за безопасните действия, като по този начин се засилва безопасното поведение.
Програмата се фокусира върху промяната на опасното поведение в безопасно поведение. Програмата „Мисли безопасно, действай безопасно“ се основава на принципа, че повечето злополуки са причинени от опасни действия, а не от опасни условия.
Програмата се фокусира върху коригирането на опасните действия и върху промяната на опасните условия, а не върху повишаването на нивото на уменията на служителите.
11. Система за стоп-карти (Stop card)
Системата „стоп-карта“ е поведенчески базирана система за безопасност. Системата на стоп-картите предоставя на работниците начин да идентифицират опасностите и да съобщават за тях, преди да са причинили злополука.
Системата Stop card е проста и ефективна система, която позволява на работниците да идентифицират опасностите и рисковете. Системата Stop card гарантира, че работниците са в състояние да идентифицират опасностите и рисковете на ранен етап, да ги спрат незабавно и да предпазят себе си и другите.
Системата за стоп-карти включва:
* Опасности
* Риск
* Контрол
Системата на стоп-картите е прост и ефективен инструмент, който помага на работниците
да идентифицират опасностите и да предприемат подходящи действия за тяхното контролиране или отстраняване.
Системата на стоп-картите може да бъде толкова проста, колкото да накара работниците да напишат „Стоп“ на лист хартия и да го носят на ремък около врата си, или толкова подробна
като издаване на специални карти с конкретни задачи, които трябва да се изпълняват.
Системите със стоп-карти са ефективен начин за предупреждаване на работниците за опасностите ида ги насърчават да предприемат действия за контрол или отстраняване на опасностите. Работниците са овластени да вземат правилното решение в правилния момент.
С помощта на стоп-картите работниците се насърчават да мислят за опасностите и да предприематдействия за предотвратяване на злополуки.
За повече информация можете да се свържите с нас: Служба по трудова медицина Озирис Н – гр. Бургас
Последни коментари